Борис Бонев: Възнамерявам да счупя гръбнака на корупцията в общината
“Дневник” покани кандидатите за кмет на София Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, арх. Борислав Игнатов и Борис Бонев да отговорят на едни и същи въпроси за проблемите в града и възможните решения. Вече ви представихме позицията на арх. Игнатов от “Демократична България”, който пръв се отзова на поканата. След него се включи независимият Борис Бонев от “Спаси София”.
Кой е най-тежкият проблем на София? Как ще го решите?
– За мен най-тежкият проблем на София са корумпираните и некомпетентни управляващи. С една дума – най-тежкият проблем е ГЕРБ. За да съществува корупцията, тя трябва да има гръб и в Столичната община, тя има сериозен гръб. Възнамерявам да счупя гръбнака на корупцията.
Това може да се случи само тогава, когато на най-високата част от пирамидата на управление на общината застанат хора като мен, които изпитват нетолерантност към корупцията и всичките й проявления.
В момента всички надолу се чувстват на практика необезпокоявани и поощрявани да участват във всякакви схеми просто защото не виждат желание, мотивация, правила и санкции от тези, които ги управляват, за спиране на корупцията.
Трябва ли да се горят отпадъци? Какво да се прави с боклука?
– Със сигурност не трябва да се горят отпадъци в центъра на София. Аз съм категорично против изграждането на инсинератор на мястото на “Топлофикация”.
Проблемът е, че ние в момента горим боклук, това се прави и в кварталите с ниско застрояване. В моята програма “План за София” съм заложил най-иновативната и ефективна мярка за справяне с горенето на забранени материали – пластмаси, текстил… Ще се възползваме от опита на много полски градове, като ще купим специални дронове с монтирани датчици. Те ще правят веднага анализ на това, което се гори. По този начин ще се налагат санкции директно на хората, които не спазват забраната.
А какво да се прави с боклука? Трябва да се върви към кръгова икономика и нулеви отпадъци. Тук особено важна част е рециклирането, но всеки, който в момента каже, че може да промени по някакъв начин системата за рециклиране в София – ще излъже! Това е изцяло в прерогативите на държавата, а тя е създала доста сбъркан модел.
Как ще постъпите с незаконните пристройки и надстройки? А с незаконните ромски къщи?
– Със сигурност няма да толерирам барбекюта и летни тераси по покривите. За последните 14 години един особен господин още от времето на кметуването на Бойко Борисов беше отговорен за строителния контрол в Столичната община. Едва когато чашата на търпението на хората преля, той беше уволнен. Причината за всякакви незаконни пристройки е липсата на контрол. Причината е и липсата на експерти, защото в Столичната община не ги ценят.
Вярвам, че ще можем да привлечем експерти, за да помогнат да се създаде необходимата организация и координация между голямата община и районните администрации, така че да започне да се осъществява строг контрол на незаконните постройки и, разбира се, премахването им.
За ромските къщи – ясно е, че незаконните трябва да бъдат премахнати, но е илюзорно да смятаме, че това може да стане бързо, евтино или безконфликтно.
Какво ще предприемете за опазването на сградите – архитектурни и културни паметници?
– Това е една от най-големите ми болки. Всяка дупка или некачествен ремонт може да бъде поправен след това. Веднъж обаче унищожим ли старата сграда – духа и историята й, тя е безвъзвратно загубена. Изключително важно е във века на глобализацията, на преплитащи се култури, да съхраняваме духа и историята на София.
До този момент действията на Столичната община и на държавните институции – Националният институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата, бих оприличил по най-мекия начин като пародийни.
Възнамерявам да почерпим опит от Франция, където съм живял и чийто опит съм изследвал, включително и законодателството за опазване на ценните сгради. Ясно е обаче, че без помощта на държавата общината няма как да действа сама. Затова в “План за София” сме записали необходимостта от законодателни промени, които да позволят много по-лесно общината да се намесва и да ремонтира, когато собствениците не го правят.
Имате ли решение за огромните дългове на “Топлофикация София” и какво е то?
– В последните 10 години “Топлофикация” се прехвърляше като горещ картоф между държавата и Столичната община. Под управлението на ГЕРБ дълговете й скочиха от 281 милиона лева на 734 милиона. До това доведе едноличното управление на Столичния общински съвет. От тези дългове над 550 милиона лева са към държавното дружество “Булгаргаз”.
Всъщност така корумпираното, некомпетентно, нехаещо управление в столицата в момента застрашава цялата газова система на държавата.
Как ще го решим – първо възнамерявам да се назначи външен независим одит на дружеството. Резултатите от него ще ни помогнат да начертаем път за оздравяване на дружеството, защото то е важно за нормалното функциониране на целия ни град.
Ще прекратя всякакви сделки за посредничество. Както показа разследването на “Капитал”, 20 милиона лева годишно на практика изтичат в ръцете на дружества, свързани с Ковачки. А продажбата на електроенергия може да бъде извършвана директно от “Топлофикация София”.
Кой е най-сериозният проблем с придвижването на велосипедистите и с велоалеите и как ще го решите?
– Хаосът в трафика в София е най-големият проблем на велосипедистите. Много европейски градове разполагат със свързана веломрежа. Ние имаме 50 – 60 км разпокъсани отсечки, често направени без много мисъл, без да се спазват дори съществуващите в закона и в наредбите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изисквания за планиране и проектиране на велосипедната инфраструктура.
В моя екип имам най-добрите специалисти по велосипедния транспорт и инфраструктура. Това са хора, които от 15 години се занимават с тази тема и активно са допринесли и писали критериите и изискванията за тази инфраструктура. В изготвянето на Наредба РД-02 на регионалното министерство се включи активно и нашият екип от “Спаси София”, което помогна да има бусленти, тротоарни разширения, улици на едно ниво, споделени пространства, обособени коридори за градския транспорт.
Има критерии и стандарти за изграждане на велосипедна инфраструктура, но Столичната община просто не ги прилага. Ще променя това. Като конкретни проекти – ще работя “Люлин” да получи връзка с центъра през Западния парк, а Студентски град да се свърже през Борисовата градина. По този начин най-големият и най-младият квартал ще бъдат свързани в мрежа.
Според вас какво трябва да се направи с Паметника на съветската армия?
– Всички, които най-гласовито настояват за премахването на този паметник, през последните 30 години перманентно управляваха София. Аз питам: СДС, ГЕРБ, ВМРО, Реформаторски блок защо не решиха този проблем веднъж завинаги? Съмнявам се да дадат отговор. Моят отговор е, че това е паметник на национален срам и затова аз като кмет бих направил всичко възможно да премахна надписа, който стои на този паметник. Той не отговаря на историческата истина.
В проучването, което направих, се оказа, че все още съществува много остър спор кой е собственик на паметника и кой може да предприеме някакви действия. Затова първо ще създам работна група, за да установим веднъж завинаги чия е собствеността – на общината или на държавата. Тогава ще стане ясно ще се премахва ли, ще се премества ли в музея на социалистическото изкуство, ще си остане ли, както е в момента, ще се маха ли надписът.
Не може обаче да имаме квартали без канализация, да говорим за качество на тротоарите и ние да се фокусираме върху този паметник.
Като фирма ли се управлява София и заложник ли е на разпределението на бюджета кметът?
– София със сигурност не се управлява като фирма, защото в крайна сметка целта на всяка фирма е да бъде управлявана с грижата на добър стопанин. Докато София се управлява с грижата на добрия разсипник.
Голямата цел на една фирма е да генерира печалба за фирмата, докато целта на една община е да създава печалба обществена, за жителите си. Не може целият фокус на общината да е само в парите. Трябва да има добре структуриран баланс между нуждите на хората и ефективността на разходите.
Често ми задават въпроса “Ако вие сте кмет без общински съветници, какво ще стане с бюджета”. Обикновено тези упреци идват от хора, които не разбират как функционира Столичната община. Защото, първо, бюджетът на общината се изработва и предлага за гласуване в общинския съвет от администрацията.
Много голяма част от дейностите в този бюджет са подробно описани, ето пример: В бюджета има графа, мисля номер 606, за ремонта на улици, но в нея няма конкретно посочени улици. Там има примерно 20 милиона лева за влизане в кварталите. Кметът обаче чрез администрацията контролира и казва къде, кога, колко и при какви условия да се реализират тези пари в кварталите.
Не, кметът не е заложник на бюджета! Той заедно с администрацията си решава какъв ще е бюджетът, а Столичният общински съвет го гласува. Като начин на функциониране кметът контролира общинския съвет и обратното. Това е общинският вариант на разделение на властите.