Сега: “Вместо “Всички срещу ГЕРБ” наесен в София ще гледаме “Всички срещу гражданите”

Светослав Спасов, в. Сега, 29.07.2019 г.

За ГЕРБ всеки българин, който не е доволен от управлението й, пречи или служи на нечии задкулисни интереси. Това доказало се във времето наблюдение се потвърди за пореден път миналата седмица с изявление на кмета на София Йорданка Фандъкова по повод анонса на гражданското сдружение „Спаси София“, че издига един от създателите си – Борис Бонев, за независим кандидат за кмет. Фандъкова отвърна, че това е доказателство, че „Спаси София“ е политическа, а не гражданска организация. “Нека работят с желание за промяна на града, а не само да пречат, както често се случва“, каза кметицата, която все още се двоуми за нов мандат.

В случая Фандъкова определено има от какво да се притеснява.

Всички социологически проучвания сочат, че битката за София ще е особено ожесточена и резултатът е трудно да се прогнозира. При такава ситуация всеки глас е важен, а новите лица имат най-голям шанс да оберат протестния вот на недоволните софиянци. Защото от години опозиционните партии осигуряват пълен комфорт на ГЕРБ в София. Гласовете на партийните кадри почти не се чуват нито в общинския съвет, нито когато поредният ремонт из града се превърне в излагация. Реалната опозиция е оставена в ръцете на шепа необвързани с големите партии общински съветници и граждански сдружения, които – права е Фандъкова – наистина пречат на ГЕРБ. А “Спаси София” е сред най-активните. Точно тя сезира прокуратурата за драстични нарушения в изпълнението на ремонта на “Граф Игнатиев” и Фандъкова трябваше да се раздели със зам.-кмета по транспорта Евгени Крусев, който сега е обвиняем за нанесени щети за над 919 хил. лв. Преди няколко дни „Спаси София“ пак внесе сигнал в прокуратурата – че на изпълнителя на ремонта на „Графа“ – Джи Пи Груп, са спестени милиони левове глоба за забавяне на строителството, като са признати повече неработни дни заради лошо време, отколкото е било необходимо.

В този смисъл явяването на „Спаси София“ на предстоящия вот не е знак, че на сцената се появява поредният политически субект. А е по-скоро симптом, че все повече граждани на столицата не виждат своето политическо представителство в общинския съвет.

За всеки, който поне веднъж е наблюдавал негово заседание, желанието на неправителствената организация да участва на изборите е добра новина. С евентуалното влизане на това и на други граждански обединения в СОС расте шансът нещо да се промени в политическия живот на столицата. Да се появи по-силна, истинска опозиция, която да е коректив на управляващите. Увеличава се и процентът вероятност решенията на “Московска” 33 да започнат да се вземат на светло и след дебат. Тъй като в момента това не става, и на гражданите, и на журналистите им е трудно своевременно да научават какви предложения правят различните политически групи, с какви мотиви и т.н.

За гражданите на столицата ще бъде сериозен успех и шанс за промяна, ако в следващия СОС има повече независими общински съветници и групи, които не са излъчени от партии. Това, което би било още по-добра новина за жителите на София, е, ако през оставащото време до изборите повече организации като „Спаси София“ намерят общ език и се обединят. През последните 4 г. се появиха не една или две такива. Като например „Обединена София“, в която участват хора от няколко инициативни комитета от столични квартали, борещи се срещу застрояването на зелени площи и междублокови пространства в техните райони – „Младост“, „Овча купел“, „Мусагеница“, „Лозенец“, „Дианабад“, „Манастирски ливади“ и т.н. Или като гражданската инициатива „Да спасим Борисовата градина“, чието име говори само по себе си за целите на сдружението. Или като “Термално-нормално”, което призовава общината да направи от Централна баня достъпен за всички столичани балнеоцентър. Уви, засега естествените партньори на тези граждански организации отдясно не дават вид да са склонни на отстъпки в името на общото участие във властта. За тях единственият начин за съвместни действия е кандидатите на гражданските организации да влязат в партийните листи, т.е. да се обезличат. Очевидно партийните цели все още стоят по-високо от тези на столичани.