Защо София не може да се нареди до други градове, предлагащи уредена среда и добри условия за живот за всеки? Градът ни има нужда от промяна на курса – към последователна градоустройствена политика, управлявана чрез ясен план, с конкретни цели и измерване на напредъка по постигането им. Проектирането на града трябва да започва и свършва с мисъл за хората – за осигуряване на достъпни квартали с качествена инфраструктура, социални услуги и мултифункционални сгради.
Неведнъж сме настоявали, че София е напълно способна да “настигне” другите градове в Европа и да се нареди сред най-красивите. Убедени в това, предложихме бул. Македония да се преобрази в линеен парк, а за бул. Патриарх Евтимий дадохме решение, позволяващо по него да има място за всички – споделено трамвайно и тролейбусно трасе, велоалея, лента за паркиране, пътни ленти и широки тротоари. През 2017 г. предложихме специализирана програма за финансиране на ремонти на тротоарите във всички квартали, както и подкрепихме инициативата на Главния архитект за създаване на Наредба за градската среда.
Вместо пространства за отдих и социална активност, на междублоковите пространства се гледа само като на парцели за ново строителство. Развитието не може да се измерва само в кубични метри бетон за сметка на публичните пространства, детските площадки и зеленината. Парковете в София са недостатъчни, а проблемите с осветлението и поддръжката възпират активното им ползване. Естетиката и красивата градска среда са непознати термини за управляващите. Всичко се прави през пръсти, без да се обръща каквото и да е внимание на детайлите. Твърде често малкото направено се налага да бъде ремонтирано месеци след като сме похарчили милиони.
Омръзнало ни е да ходим по тротоари, осеяни с шахти, счупени плочки и бетонови замазки. Даже в историческия градски център липсват качествени настилки, стилно осветление, чешми и тоалетни, пейки и места за отдих, зеленина. На мястото на красиви стари къщи се позволява строителството на многоетажни блокове, лишени от архитектурна връзка със заобикалящата ги среда. Всяко свободно пространство и всеки площад са окупирани, а символите на София са скрити зад редици безразборно паркирали коли.
За разлика от съседните ни градове, София все още не може да се похвали с красиво уредена градска среда и публични пространства, с които да се гордеем. Основни градски булеварди са лишени от живот, а равните и широки тротоари все още са мечта. Далеч по-малки от София градове, даже и в България имат свързани пешеходни зони, обхващащи множество улици, площади и градини. Ценните препоръки на поканения от екипа на Йорданка Фандъкова известен датски архитект Ян Геел биват игнорирани, защото управляващите нямат необходимата смелост да разширят пешеходните пространства, нито капацитета да организират трансформацията, без да предизвикат недоволство и затруднения.
Времето за актуализацията на Общия устройствен план назря, а заедно с него и нуждата от преосмисляне на процеса на градско планиране. София има сериозен проблем с това как управлява територията си. Въпреки, че е най-ценният ресурс за града, тя е разпокъсана, хаотична и обект на неадекватни законови регулации. Това пречи на изпълнението на общинската капиталова програма и вреди на бизнеса.
