I.2. Общински здравни центрове вместо ДКЦ-та

В момента Столична община управлява 21 ДКЦ–та, 2 дентални центъра, 2 медицински центъра, 5 специализирани болници, 4 многопрофилни болници, 2 АГ болници и 2 центъра – за психически заболявания и за кожно-венерически болести.

На практика, общината е най-големият доставчик на здравни услуги в страната, но по нищо в управлението на здравния сектор не личи тази роля да е осъзната или да са направени усилия за оптимизация

на процесите с цел подобряване на предлаганата услуга. Всички тези медицински заведения купуват консумативи и често използват външни услуги за други дейности, но този процес се случва без каквато и да е било координация. Затова ще създадем единен център за покупки, който да провежда дейностите по снабдяване на всички лечебни заведения. С подобна система ще гарантираме най-ниските възможни цени, разчитайки на икономията от мащаба без компромис с качеството. Столичната община ще влезе в ролята си на голям доставчик на здравни услуги и ще се възползва от преговорната сила, която тази позиция ѝ дава.

Важна част от реформата ни ще включва превръщането на ДКЦ-тата в общностни здравни центрове,

които изпълняват съществена роля в местната общност, бидейки фокусирани върху доболничната помощ и превенцията, вместо да продължат да бъдат просто сгради с кабинети и остаряла апаратура.

Ще извършим и одит на дейността на 4-те многопрофилни общински болници,

а целта ще бъде оптимизация на структурите, така че качеството на предлаганите здравни услуги да се повиши, а разходите да се оптимизират.

Възможно е някои отделения, които не покриват съвременните медицински стандарти, да бъдат закрити, а други да бъдат подсилени с допълнителни инвестиции и наемане на персонал. В рамките на този процес специално внимание ще отделим на задържането на персонала на работните им места в общинските медицински заведения.

Също така ще бъде направен преглед на съществуващия сграден фонд, като той ще бъде адаптиран към стратегията ни за развитие на общественото здраве. Ако се установи нужда, е възможно част от поликлиниките да бъдат преместени в нови сгради, отговарящи на съвременните стандарти, а съществуващите да бъдат продадени, за да се осигурят допълнително средства за инвестиции в сектора. Адекватното и висококачествено здравеопазване няма нужда от стари, огромни сгради със стотици кабинети, с ресурсоемка поддръжка и с много високи режийни разходи.