I. Противодействие на презастрояването в южна София

През последните години почти няма месец, в който да няма организирани протести срещу презастрояването на кварталите.

Конфликтът между желанието на строителите да строят и нежеланието на софиянци да бъдат зазиждани живи в кварталите си има своето логично решение – Столичната община трябва да изработи ясна и подкрепена от строителния бранш стратегия за балансиране на инвестициите.

Създаването на готови за строителство територии е подход на градското планиране, който успешно се прилага както в Европа, така и в България. Крайно време е да го приложим и в София. Един от най-големите страхове на съвременните урбанисти е “градското разрастване” (urban sprawl). Редица градостроители предпочитат висок и компактен град вместо нисък и разстлан, което разбира се е правилно. Предизвикателството пред това да планираш един град, като висок и компактен е, че начинанието е успешно единствено, ако от самото начало е обезпечен с нужната инфраструктура.

Такава мярка е закъсняла за София. Резултатът от близо две десетилетия пасивност и безкритично официализиране на всяко инвестиционно намерение е налице. София стана презастроена – в проектираните навремето междублокови пространства изникват нови сгради, а уличната мрежа и комуникациите (водоснабдяване и канализация), проектирани за много по-малобройно население, не достигат за адекватно обезпечаване на големия брой новозаселили се.