През предходните три мандата в София се ремонтираха немалко обекти. Почти всички от тях – по няколко пъти. Феноменът “ремонт на ремонта” е резултат от комбинацията на безидейно управление, отсъстващ надзор и безконтролно усвояване. Проблемите с много от инфраструктурните проекти започват още на чертожната дъска и се увеличават на заседанията на Експертните съвети и съгласувателните комисии, където често решения се взимат от хора, непознаващи нито модерните тенденции в проектирането, нито отговарящите на тях технологии на строителство.
Проблемът с качеството е толкова сериозен, a липсата на високи очаквания у обществото е толкова осезаема, че за успех се смята, ако ремонтът не нанесе повече вреди от завареното положение. В тези условия, отделно от назованите поименно в общинската капиталова програма булеварди, улици и площади, ежегодно Столичната община изразходва осемцифрени суми за текуща “поддръжка” на уличната мрежа. Ремонти, които в повечето случаи даже не са наблюдавани от строителен или инвеститорски надзор.
Ние от Спаси София сме непримирими към некачествените ремонти и от самото си създаване не сме спирали да подаваме сигнали и да работим за изостряне на общественото внимание към този проблем. Първата ни инициатива беше да сезираме OLAF за лошото състояние на току-що ремонтираното тогава трамвайно трасе по бул. България. Вследствие на наши сигнали Столичната община наложи глоби на фирмите-изпълнители на ремонтите на булевардите Ген. Владимир Вазов, Шипченски проход, Асен Йорданов. Пак заради нас, по време и след печалната реконструкция на бул. Дондуков, изпълнителят беше връщан безброй пъти, а скандалът около ул. Граф Игнатиев със сигурност няма да бъде забравен скоро. Противно на станалото популярно около последния ремонт оправдание – “нека изчакаме да стане готово”, много от симптомите за ниско качество на ремонтните дейности са видими с просто око и за онези, които не са специалисти. Именно тези лесно видими дефекти се забелязват моментално от всички софиянци и гости на града.
Инфраструктурата в града ни е в толкова лошо състояние, защото отсъства системен подход към следене за качеството. За да има такъв, са необходими стандарти за техническа оценка и надзор, както и технически стандарт за това как да се проектират и изграждат градските пространства. На тяхна база ще бъде лесно общината да изработва конкретни и ясни задания за фирмите-изпълнители, както и ще има набор от измерими и обективни критерии, по които да съблюдава качеството на свършената работа.